Празнуване на Лазаровден в Българската библиотека „Христо Ботев”


Лазаровден се празнува в предпоследната събота преди Великден. С него започва отбелязването на най-големия християнсаи празник. Най-хубавата библейска история е възкресението на Лазар, последното чудо, с което Иисус показва бъдещето си Възкресение. Станало чудо, когато Иисус казал: „Лазаре, стани!”, умрелият Лазар е възкръснал и излязъл от гроба.

Лазаровата събота е един от най-драматичните, поетични и символични проолетни народни обичаи. Още през постите младите моми и момичета, които се наричат лазарки, започват да се готвят за лазаруването, като се групират по възраст. Облечени празнично, лазарките обикалят къщите в събота от обяд и в неделя до обяд, като влизат във всяка къща и пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца, които една от лазарките слага в кошничка.

В неделя, на Цветница (или Връбница) след Лазаровден, лазарувалите момичета изпълняват обичая КУМИЧЕНЕ. Те отиват на реката и пускат венчета от върба. Чието венче излезе най-напред, тази мома става кумица, кръстница. Привечер на Връбница се играе за последен път лазарско хоро. Това е първо сключено хоро след Великденските пости. Дотогава, в събота, на площада лазарките изиграват ритуалното си хоро, наречено «буенец», хванати в дълга редица (разтворено хоро). Момите се подреждат по ръст (бой), като най-високата мома е начело. Тя държи в ръцете си тояга. Следобед лазарките се събират пак, да се надпяват. Пеят специални «лазарски» песни.

БУЕНЧЕ

Тропай, тропай, буенче, Лазаре!

На юнашко дворище, Лазаре!

На юнашко дворище, Лазаре!

Шити чехли разтропвай, Лазаре!

Шити чехли разтропвай, Лазаре!

Пъстри рокли раздрусвай, Лазаре!

Пъстри рокли раздрусвай, Лазаре!

Бели кърпи развявай, Лазаре!

Бели кърпи развявай, Лазаре!

Извади, бульо, едно яйчице!

Извади, бульо, едно яйчице!

Да подариш на Лазар Лазаре!

Днес, на 28 април 2024 година, в Българската библиотека „Христо Ботев” в Кишинев се проведе традиционният български празник „Лазаровден”. Участниците на празника представиха фолклорния обред „Лазаруване”, в който участват лазарки — момичета от начално и средно училище. Те представиха обредните танци и песни, с които се прославя Светият Лазар и неговото възкръсване. Изпълнителките на ритуала бяха ученички от Неделното българско училище (преп. Надежда Рацеева)  и участниците на Етнофолклорния ансамбъл „Въгленче” (рък. Анна Пагур). Празникът се състоя от две част.

В първата част момичетата, облечени в народни носии, изпяха лазарски песни и изпълниха обредни танци. Като награда те получиха пресни яйца (ще ги красяват на Великден), бомбони, ябълки и пари.

Втората част на ритуала продължи на брега на реката, която протича недалеч от библиотеката, на брега на река Бик. Всички лазарки — ученичките от Българското неделно училище (преп. Надежда Рацеева) и участничките на етнофолклорния ансамбъл „Въгленче” (рък. Анна Пагур) — изпълниха за пореден път забравената вече традиция „Кумичкване”. По тази традиция лазарките хвърлиха във водата своите венчета от върба, като всяко венче беше украсено от всяка лазарка по особен начин, за да се опознава. Следяха чие венче ще изплува първо. Тази година първо изплува венчето на Ирина Греку, която стана „Кумица”. Според традицията всички лазарки й отдадоха особена почит. На Великден те всички трябва да й отидат на гости.

Според другата традиция, която съществува като автентична в село Тараклия, Кантемирски район, „Кумицата” се избира по жребий. За да определят, на кого ще се падне да стане Кумица, момичетата хващат по ред „кобилицата” (тоягата) отдолу нагоре. Чията ръка ще е горната, тя ще бъде Кумица. Този път според жребия Кумица стана Лиза Арнаут.

                                             Nadejda Cara, dr. conf., Biblioteca „Hristo Botev”

Оставьте комментарий