Достоен, недостижим, велик. Силен, ярък и непреклонен, Иван Вазов безспорно е истински гений на българската литература, колосът, символизиращ родното, олицетворяващ цялото величие на България. Заслужил с цената на много труд прозвището Патриарх на българската литература, Вазов се превръща в духовен баща на нацията, във водач на всички българи.
Вазов е роден на 27 юни (9 юли) 1850 г. в гр. Сопот в семейството на среднозаможен търговец и възмитан в духа на български патриархални традиции. Завыршва класната гимназия в родния си град и по-късно пловдивската гимназия. За израстването му като поет изключителна роля играе неговата майка – любознателна, добре образована за времето си, енергична и дейна натура, тя го насърчава в първите му творчески опити и до края на живота си подкрепя своя първороден син.
Още от дете се увлича от писането, от родната реч, приказките, пословиците и поговорките и проявява жив интерес към литературните занимания. Естествено всичко това буди недоволство в баща му, защото той настоява Иван да поеме търговията. Така през 1870 г. Вазов е изпратен в Румъния да се учи от своят чичо, който по това време е бил търговец в Олтеница. В Румъния Вазов продължава своето дело, изучава румънски език и се запознава с румънската поезия и пише патриотични стихове, които публикува в „Периодическо списание“, вестник “Свобода”, вестник “Отечество”, списание „Читалище” и др.
През 1870 г. Иван Вазов се завръща в България, става учител за година, след което работи като преводач на строежа на железопътната линия София – Кюстендил, започва да учи немски език. През 1875 година се завръща в родния си град Сопот и се присъединява към Сопотския революционен комитет.
За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия — град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание „Наука«, а заедно с Константин Величков основават списание „Зора«.
Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика — „Под игото«. През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си през 1921 година. Там разгръща активна творческа дейност, основава списание „Денница«, продължава да пише и създава сборника с разкази „Драски и шарки» и романа „Нова земя«. Вдъхновен от силата на българския дух по време на Балканските войни, той посвещава три стихосбирки на тези драматични за българската история събития.
През 1920 година Иван Вазов тържествено чества своя юбилей, получавайки признателността на целия български народ, открил в негово лице духовен водач. Патриархът умира през 1921 година, завещал на нацията ни безценните си творби, които и днес ни изпълват с гордост
Българийо, за тебе те умряха,
Biblioteca „Hristo Botev” 