ШЕДЬОВРИ НА БЪЛГАРСКАТА КЛАСИКА


Певец детской радости — Ран Босилек

        Ран Босилек, настоящее имя писателя — Генчо Станчев Негенцов, родился 26 сентября 1886 года в Габрово. Две основные черты характеризуют детские годы будущего писателя — крайняя бедность семьи и необыкновенная любовь к книге. В 1904 году он заканчивает известную Априловскую гимназию, где проявляет большой интерес к литературе и начинает впервые печататься в местной прессе. В последующие 6 лет он преподает в учебных заведениях родного города и работает внештатным библиотекарем районной библиоscan10001теки «Априлов-Палаузов». Работа эта дает возможность еще более глубоко окунуться в безбрежный океан мировой литературы, также именно здесь Ран Босилек много работает с детьми, прививая им любовь к книге, чтению. Свое первое стихотворение он написал по просьбе учеников и оно всем понравилось. В июне 1906 года оно было напечатано в журнале «Светулка», так родился новый болгарский поэт — певец детской радости, как его назвали на Родине.

   scan10002В поэзии Рана Босилка присутствуют такие темы как природа и времена года, родной дом и любовь к Отечеству, сокровенный мир детства, народные легенды и предания, но главенствующаяscan10003 роль его многопланового творчества отводится природе, где в каждой строке чувствуется шепот  горных и полевых цветов, прохлада хрустальной воды горных источников, песни игривых птах. Явления природы здесь почти всегда связаны с детскими мечтаниями, с их печалями и радостями. Нередко автор использует ритм и своеобразие народных песен, чтобы усилить эмоциональный фон в передаче неповторимой и яркой красоты
родного края.

      С 1923 года писатель возглавил журнал «Детска радост». С тех пор его жизненный путь неразрывно связан с детской литературой. Поднакопив опыт и попробовав себя в различных жанрах, он проложил верную тропинку к детским сердцам и стал любимым писателем малышей в разных странах.

Источники:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ран_Босилек

ikonomika12.com/document/ran_bosilek/54550

https://www.orangecenter.bg/author/ran-bosilek.html

                                                                        Подготовила Лариса Барабаш

 

   ПОРЕДИЦА «БЪЛГАРСКА КЛАСИКА»

   Българска класикаКласическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие.

  Издателство «Захарий Стоянов» предлага специална поредица  — най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от стати, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост.

Националната епопея на Иван ВАЗОВ – «ПОД ИГОТО»

Pod igoto«Под игото» е от ония представителни за Иван Вазов произведения, заради които неговото творчество се възприема от българското съзнание като нещо повече от литература. Заради които патетичният език на дедите ни нарече писателя «Патриархът», а рационалният език на новите поколения го определяя като «Идеологът на нацията».

Вече повече от един век българинът чете и изучава «Под игото». Няколко поколения го предават едно на друго не просто като роман, функционално създание на художественото слово, а преди всичко като съхранена национална памет за «българското», като битова, духовна и историческа традиция; като поетически митологизиран образ на един възлов за изграждането ни като нация момент, превърнат от Иван Вазов и Захарий Стоянов в специфичен националнотоисторически критерий за великото и възвишеното, за звездните мигове в живота на човека и на народите.

«Под игото» е най-въсокият връх, до който се е възвисявал патриотът и художникът Иван Вазов. Просто невероятно е, че той издига романистиката отведнъж на такава висота, без да е правил другие опити в този жанр и без да се обляга на отечествения традиция. «Под игото» е първият роман в българската литература. В своето интензивно развитие, извършвано в светкавични исторически срокове, българският литературен процесс не можеше да не стигнедо епоса на широките мащабни художествени обобщения. Самата епоха на национално-освободителни борби изискваше подобна разработка. С «Под игото» Иван Вазов се откликна на една назряла необходимост и отговори по блестящ начин на повелите на времето.

«ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ»

Иван ВАЗОВ – енергията на българския дух./откъс/
  С «ЕпопеяИван ВАЗОВ Епопея на забравените на забравените» Вазов не само разискря пламъка на националните самочувствие и гордост, но и галванизира вярата ни в историческото бъдеще на нацията, тласка духа в други, по-високи орбити. Вазов изключително силно и болезнено усеща трагична за българското общество липса на идеали и затова се насочва към светлите ликове на канонизираните в народната памет поборници и националреволюционери. Рисувайки образите на Паисий, Левски, Бенковски, братя Милодинови, Раковски, Кочо, братя Жекови, Каблешков и т.н., поетът дава на българското общество цел, нравствен пример, историческа перспектива.
                                                                                                                                                     Иван   Гранитски

ХРИСТО БОТЕВ – геният на една епоха

Христо Ботев    …Ботев като личност и слово, като мисъл и дело най-силно олицетворява епохата, в която живее и се бори, най-пълно покрива нейната същност и нейното прогрессивно движение, превръща се  в нейното въплъщениеи неин символ и живее в нашето съзнание като неин гений.

Петър Динеков

         Само Христо Ботев е гениален български поет, той е начХристо Ботевалото на всичките начала в нашата поезия… Макар да ни е завещал само двайсетина стихотворения, за българската поезия Ботев си остава онова, което е Пушкин за руската – слънце, то изгря през пролетта на нашата нова култура, задържа се в зенита твърде малко дни, но успя да разпука ледовете на робското самочувствие, да запали въздуха с нови идеи и навсякъде да хвърли блясъка на своята изключителност.

 Георги Джагаров.

Алеко КонстантиновАлеко КОНСТАНТИНОВ «Бай Ганьо»

Алеко Константинов заема своето достойно място сред писателите реалисти като личност с висока ерудиция. Сборник с хумористични разкази «Бай Ганьо» е онази българска книга, която кара читателя и през 21-ви век да погледне на Алековия герой ту с ирония и смях, ту с възмущение, срам и болка. Образът на Бай Ганьо – ярко постижение на критическия реализъм, се превръща в унищожително разобличение на епохата на първоначално натрупване на капитала,когато под ударите на зараждащите се капиталистически отношения загиват утвърдени нравствени и духовни ценности и се зараждат новия светоглед и морал на господстващата класа.

Любен КАРАВЕЛОВ «Българи от старо време»

Повестта на големия български писател Любен Каравелов “Българи от старо време” е написана през 1867 г. Тя е изпълнена с обич къмЛюбен Каравелов родния край, към неговите хора, обичаи и природа. Далече от родината си Каравелов с възторг, умиление и тъга пише за моралната сила и красота на българина. Неслучайно в повестта “Българи от старо време” е поместено най-класическото обръщение, което български писател е отправял към своята родина:

“Обичам те, мое мило Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи… Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияние и величие… ти си ме научила да плача над всяко едно човешко нещастите – а това е вече много за един човек… ”

В тази съкровена изповед личи горещата обич на верния син към далечното и изстрадано отечество, гори великата мисъл за преданост към родината, за всеотдайност, която извисява човека.

Димитър Талев

Димитър ТАЛЕВ «Железният светилник»

Тетралогията на Димитър Талев „Железният светилник”, „Преспанските камбани”, „Илинден” и „Гласовете ви чувам” продължава традицията на жанра „национална епопея”, чието начало в българската литература поставя Вазовият роман „Под игото”. Творбата на Талев носи най-важните особености на този литературен род: епична широта на повествованието, национално-историческа значимост на темата, богатство от човешки характери.

Сюжетът на тетралогията е изграден около живота на три поколения българи от рода Глаушеви. Подобно на „Под игото” художественият свят на Талевата творба е вместен в едно обективно несъществуващо градче – Преспа. В съдържанието на романите национално, социално и индивидуално се преплитат във въздействащо художествено цяло: освободителните борби в поробена Македония, движението за духовно-просветна независимост, ярките образи, изградени с психологическа достоверност. Сложните обществено-политически и духовни процеси на Българското възраждане са представени в нравствено-психологически план – чрез отражението им върху ежедневния бит, съзнанието и духовността на обикновените хора.

Петко Славейков

Петко СЛАВЕЙКОВ «Изворът на Белоногата»

Изворът на българското достойнство остава завинаги вграден в художественото пространство на Петко-Славейковата творба Изворът на Белоногата. Красивата легенда за Гергана, останала вярна на любовта си към българското, звучи със стародавните гласове на митологичното предание, преплетено с нородно-песенните стихови послания на Славейков. Поетът се вслушва в душата си, събрала многозвучните багри на митове, легенди и песни от всички краища на родната земя. И от тях избира най-красивия, най-извисения глас, който запява в неговата поема Изворът на Белоногата, за да разкаже съхранената от векове баладична приказка за вградената духовна сянка на Гергана, превърнала се във вечен символ на приемственост между българския дух на поколенията.

Димчо Дебелянов

Димчо ДЕБЕЛЯНОВ «Черна песен»

Основен мотив в Дебеляновата поезия е мотивът за страданието, родено от разминаването между стремежа към бленуваното идеално битие на духа и несъвършенството на човешката природа. Именно „Черна песен” е творбата, която като че ли категорично обявява края на хармоничното съществуване и осъзнаването на вечната съдбовна обреченост на раздвоение и колебание. Именно в това произведение се заявяват основните смислови и знакови преобръщания, които са заложени и в самото й заглавие.

Стоян Михайловски

Стоян МИХАЙЛОВСКИ «Книга за българския народ»

Академичната литературна история десетилетия наред традиционно полагаше разноликото творчество на Михайловски и особено съзнателно премълчаваната „Книга за българския народ” (1897) в канона на един доволно абстрактен социален критицизъм. Трябваше да излезе в началото на 90-те години „Нова книга за българския народ” от Никола Георгиев, та да започнем да се досещаме: театърът на властта винаги ще преиграва и пренаписва по своему тази книга, особено сред суматохите на преход. Още преди близо 110 години критическият хуманизъм на Михайловски предусети: „Книга за българският народ” ще продължава да бъде настоящето ни непреминало и непреминаващо минало, докато властта продължава все така необезпокоявана да си краде от обществото още, още и още власт. Изопачавайки и унизявайки душите, пазарувайки на едро самоличности, властта си отглежда безгражданственост, за да се чувства вечна и неуязвима. Конструирана като машина за принуда, технологията й не допуска без съпротива плуралистичното инакомислие. За архивластника Абдулрахман паша „публична съвест е държавна язва”. Дефицитът на обществена справедливост, триумфът на обикновеното, ежедневното зло идва според Михайловски от хроничния дефицит на гражданственост. Не случайно ще каже: „Публичната сиромашия не е в безхлебицата, а в безлюдицата»

Добри Чинтулов

Добри ЧИНТУЛОВ «Стани, стани, юнак балкански»

Обединяващата тема в стиховете на Чинтулов е пробуждането на народа от вековното иго. В творбите присъства образът на «спящия» дълбоко народ.  За първи път в поезията свободно се говори за робство и тиранство. В ролята на вестител на новите идеи в стихотворението «Вятър ечи Балкан стене» се явява «сам юнак на коня». Той вече е преодолял робската психика, защото «зове» и държи в ръцете си «тръба». Образът на юнака се явява на фона на стенещия Балкан, където вятърт ечи. Образите на Балкана и вятъра са символ на движението. Гората – закрилница за своите най-смели чада, които падат покосени от ятагана на поробителя. Стенещия от болка Балкан е символ на родния дом за силните духом.
Вятърът е вестител на новите идеи, които ечат вече из цяла България, пробудили юнашкото и свободолюбиво начало в българина.
Поетът призовава своя народ да «стане», да се събуди от «дълбокия сън» и да тръгне срещу петвековните си поробители, да отхвърли тиранията и робството. Само в три строфи поетът успява да ни предаде своя патриотичен патос, своята непреклонност и непримиримост към робството и страданията на своя народ. Съпричастен към мъката и неволите на своите събратя той ги призовава на «оръжие», като единствено в борбата вижда спасението на своята изстрадала Родина.
Преклон пред творчвството на този велик родолюбец! Неговите стихове превърнали се в бунтовни песни и до днес вълнуват всяко българско сърце.

Захарий Стоянов

Захарий СТОЯНОВ «Знаеш ли ти кои сме?»

Подобно на Ботевата и Каравеловата публицистика, и сътвореното от Захарий Стоянов е пропито от неизтощимата любов към обикновения народ, тоя народ, в който той вижда истинското въплъщение на националната чест и достойнство: „Аз не пиша за учени и кабинетни знаменитости; когато приближа перото до хартията, не се размислям най-напред дали тая или оная фраза, факт и изражение от написаното ми ще се хареса на височеството, на преосвещенството или пък на негово благородие. Моето перо няма нищо общо ни с техния чай, ни с ордените, нито пък се придържам към формите на различни авторитети. Аз пиша за ония презрени същества, които със своята простота направиха да прогърми името българин и по четиритях страни на света».  В преклонението пред тия „презрени същества» и във връщането към героичното минало на българите неспокойният дух на Захарий Стоянов търси противодействие срещу нравствената развратеност и продажничество на обществото, в което живее, общество, поругало великите народни идеали, завещани от титаните на националното Възраждане –  Георги Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев.

Любен Каравелов

Любен КАРАВЕЛОВ «Свобода и неозависимост»

За по-малко от две десетилетия Л. Каравелов оставя огромно не само по обем, но и по значимост публицистично наследство. Като издател на вестници и списания той проявява интерес не само към проблемите на стратегията и тактиката на българската национална революция в края на 60-те и 70-те години на XIX в., но и към широк кръг други проблеми от политическо и културно естество. Може определено да се каже, че няма по-съществен въпрос, отнасящ се до съдбата на българския народ през посочения период, по който той да не е взел открито отношение. Ограниченият обем на настоящето издание не позволи да бъдат включени многобройните му статии, дописки, отзиви и рецензии, но и тези, които намериха място в него, позволяват да се придобие представа за майсторството на неговото перо.

Милен Куманов

Емануил Попдимитров

Емануил ПОПДИМИТРОВ «Сънят на любовта»

В настоящата книга са отпечатани стихове на поета от 1904-1936 г.
Със своя светлобленуващ лиризъм, със своя блян и благослов към хармонизираните жизнени начала на битието, изразени в поезията му, Емануил Попдимитров остава завинаги в историята на българската поезия като един обаятелен образ от времето на модерния и подем.

СВЕТЛОЗАР ИГОВ

Реклама

Добавить комментарий

Заполните поля или щелкните по значку, чтобы оставить свой комментарий:

Логотип WordPress.com

Для комментария используется ваша учётная запись WordPress.com. Выход / Изменить )

Фотография Twitter

Для комментария используется ваша учётная запись Twitter. Выход / Изменить )

Фотография Facebook

Для комментария используется ваша учётная запись Facebook. Выход / Изменить )

Google+ photo

Для комментария используется ваша учётная запись Google+. Выход / Изменить )

Connecting to %s