Иван Вазов


Иван ВазовБългарийо, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.

/09.06.1850 – 22.09.1921/

 Достоен, недостижим, велик. Силен, ярък и непреклонен, Иван Вазов безспорно е истински гений на българската литература, колосът, символизиращ родното, олицетворяващ цялото величие на България. Заслужил с цената на много труд прозвището Патриарх на българската литература, Вазов се превръща в духовен баща на нацията, във водач на всички българи.

Вазов е роден на 27 юни (9 юли) 1850  г. в гр. Сопот в семейството на среднозаможен търговец и възмитан в духа на български патриархални традиции. Завыршва класната гимназия в родния си град и по-късно пловдивската гимназия.  За израстването му като поет изключителна роля играе неговата майка – любознателна, добре образована за времето си, енергична и дейна натура, тя го насърчава в първите му творчески опити и до края на живота си подкрепя своя първороден син.

Още от дете се увлича от писането, от родната реч, приказките, пословиците и поговорките и проявява жив интерес към литературните занимания. Естествено всичко това буди недоволство в баща му, защото той настоява Иван да поеме търговията. Така през 1870 г. Вазов е изпратен в Румъния да се учи от своят чичо, който по това време е бил търговец в Олтеница. В Румъния Вазов продължава своето дело, изучава румънски език и се запознава с румънската поезия и пише патриотични стихове, които публикува в „Периодическо списание“, вестник “Свобода”, вестник “Отечество”, списание „Читалище” и др.

През 1870 г. Иван Вазов се завръща в България, става учител за година, след което работи като преводач на строежа на железопътната линия София –  Кюстендил, започва да учи немски език. През 1875 година се завръща в родния си град Сопот и се присъединява към  Сопотския революционен комитет.

За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия — град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание „Наука«, а заедно с Константин Величков основават списание „Зора«.

Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика — „Под игото«. През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си през 1921 година. Там разгръща активна творческа дейност, основава списание „Денница«, продължава да пише и създава сборника с разкази „Драски и шарки» и романа „Нова земя«. Вдъхновен от силата на българския дух по време на Балканските войни, той посвещава три стихосбирки на тези драматични за българската история събития.

През 1920 година Иван Вазов тържествено чества своя юбилей, получавайки признателността на целия български народ, открил в негово лице духовен водач. Патриархът умира през 1921 година, завещал на нацията ни безценните си творби, които и днес ни изпълват с гордост

Реклама

Йордан Йовков


Йордан ЙовковЙордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 г. в едно малко балканско селце Жеравна, в многолюдното семейство на Стефан Йорданов училищен и църковен настоятел. Детските и юношеските му години преминават в родното място, една година учи в Котел. Завършва Първа софийска гимназия. Същата година (1900) е назначен временно като учител в село Чифлик Мусабей. Три години по-рано баща му и цялото семейство се преселват в Добруджа. Равнината очарова младежа и завладява сърцето му за цял живот. Отбива военната си служба в Школата за запасни офицери в Княжево.

Записва право в Софийския университет, но поради липса на средства се отказва от следването. 11 години учителствува из добруджанските села и събира богат жизнен материал. Родното място но човека Йордан Йовков е Жеравна, а родното място на писателя Йордан Йовков е Добруджа, по-голямата част от неговата биография е свързана завинаги с тази древна българска земя.

Когато идва в Добруджа, Йовков заварва една сравнително по-цивилизована земя с градове и селища. Като учител в нейните села той е направил и първите си литературни стъпки: от начало това са подражателни стихове, а по сетне къси лирични разкази, който нямат особено значение в неговата творческа биография.

Става учител в Добруджа. Но малко по-късно е обявена Балканската война и Йовков получава повиквателна и заедно със своя брат Коста заминава от Варна за Бургас, за да се запише във новообразувания 41-ви пехотен полк. Облечен в униформа на запасен подпоручник, той заминава на фронта ката командир на 5-та рота и участва в лютите боеве край Кайпа, Одрин Чаталджа, а по късно Дойран. На 18 юни 1913 г. Йовков е ранен в крака и неговите войници с една трогателна саможертва са го носели на гръб по вече от 4 км., за да го спасят от плен. По време на войните Йовков създади неповторими военни летописи описващи войната и нейния характер: победа – поражение, живот – смърт; роди се понятието военна литература –  „Земляци”, „Край Места” и „Те победиха”.

През 1920 Йовков е назначен аташе на печата в бълг. легация в Букурещ. През 1927 – преводач в Министерството на външните работи в София. В последните години от живота си той напълно се отдава на литературата. Работи много, но насъбралото се от годините напрежение, както и участието му в множеството войни, оказват влияние и върху здравето му. През 1937 година заминава да се лекува в Хисаря, но поради влошаване на състоянието му е закаран и опериран в Пловдив. Открит му е рак в стомаха и в жлъчката и апандисит, което прави невъзможно оздравяването му и на 15 октомври 1937 г. Йовков умира.

Йордан Йовков е един от класиците в българската литература, създал неувяхващи произведения с трайно идейно естетическо значение. Неговите творби са значителен пренос не само в нашата, но и в световната литература и продължават да оказват трайно въздействие върху читателя.

Promovarea cardului BM «B.P.HASDEU»


promovarea carduluiContinuând strategia principală a bibliotecii Hristo Botev  – cultivarea dragostei față de carte și atragerea noilor utilizatori la bibliotecă, luna ianuarie a fost bogată în întîlniri cu elevi și copii de vârstă preșcolară, care pentru prima dată au vizitat o bibliotecă orășenească.

Localul bibliotecii noastre a devenit un adevărat căminpromovarea cardului cald și ospitalier pentru mai mult de o sută de copii de vârsta între 5-11 ani – elevi ai claselor primare din liceul Mihai Sadoveanu și copilașii de la Academia de copii  FasTracKids. Ei au fost cei care în noul an primii au participat în campania „Fii deştept” ia un card inteligent la BM.

promovarea carduluiElevii erau foarte atenți și receptivi la informația despre istoria apariției cărții, despre importanța cărților în procesul de dezvoltare a omului. Ei au primit recomandări și sfaturi practice în legătură cu faptul cum utilizăm o carte și cum să alegem cartea potrivită pentru citit. În timp ce luau cunoștină cu fondul  bibliotecii noastre, copiii erau bucuroși să afle mai ales despre existența diverselor enciclopedii pe care le pot utiliza oricând ar avea nevoie de ele.

Cu copiii mai mici de la Academia FasTracKids, prin intermediul poveștii ampromovarea cardului discutat despre prietenie și ajutorul reciproc. Pentru perceperea și asimilarea mai ușoară a acestor idei, le-am demonstrat și un film de desene animate – „Da tu ce poți face?”, pe care copiii l-au privit cu mult interes.

promovarea carduluiFiecare din întîlnirile petrecute în cadrul Promovării cardului era deosebită prin particularitatea fiecărei clase și, în special, a fiecărui copil în parte. Ei puneau diverse întrebări, uneori neașteptate, dar interesante. Aceasta, bineînțeles, facilita atât stabilirea unei atmosfere de bună înțelegere, cât și gradul de însușire a temei în discuție.

În mod deosebit le-a plăcut elevilor filmul de scurt metraj despre procesul de perfectare a hârtiei din lemn. Cu multă seriozitate copiii au primit și informația despre importanța reciclării hârtiei și a ceea ce putem câștiga din urma ei. Elevii erau foarte dornici de a-și expune punctul de vedere asupra necesității întroducerii în orașul nostru a unor containere pentru colectarea hârtiei pentru reciclare.

Înainte de a încheia întîlnirile, copiii ascultau în plină tăcere povestea cărții și apromovarea cardului bibliotecii, fiind impresionați de soarta a doi oameni, care s-a schimbat peste noapte datorită influenței cărții.

Cele mai frecvente întrebări, puse de copii: Cine a scris prima carte? Avem sau nu la bibliotecă Cartea Roșie, Cartea recordurilor? Avem sau nu Biblia “adevărată”? Se folosea oare în antichitate pielea de pește pentru a scrie o carte? De unde luau oamenii cerneală pentru a scrie? Ce se folosea în calitate de clei în Egiptul antic la formarea “cărții” din papirus? Cum se obține acum culoarea albă a hârtiei, pe când lemnul e de culoare întunecată? De ce trebuie de tăiat copacii pentru a face hârtia – ei doar sînt vii!?

promovarea carduluiIndefent de vârstă, copiii erau foarte entuziasmați când la sfârșitul întîlnirii primeau cardul lor personal ce le oferă posibilitatea de a citi cărți și de la alte biblioteci din oraș. Cu bucurie și chiar cu un sentiment de mândrie fiecare din ei își lua cardul, considerându-l ca simbol și dovadă că deja sînt mai maturi.

Și noi, colaboratorii bibliotecii, sîntem ferm convinși depromovarea cardului faptul că promovând cardul – promovăm cartea și întărim valoarea morală a bibliotecii în rândul locuitorilor orașului nostru.

Българи от Бесарабия