Писател, журналист Пенчо Славейков


       Пенчо Петков Славейков е роден на 27 април 1866 г. в гр. Трявна. Син е на 11-11-07-32079_1възрожденския поет Петко Рачов Славейков и Ирина, които имат още 6 деца (Христо, Иван, Рачо, Райко, Дона, Пенка). За бащата е трудно да изхрани семейството, но намира пари и праща сина си на училище. Пенчо учи в родния си град, а после в Стара Загора, където през 1876г баща му е назначен за учител. Те стават свидетели на опожаряването на Стара Загора,този момент завинаги се запечатва в съзнанието на бъдещия поет на индивидуализма. Тези враснали тъй дълбоко в душата спомени” помагат на Пенчо Славейков при работата му върху Кървава песен». Семейството едва се спасява от пожарищата, разединяват се и след това се събират в гр. Търново.

       След края на войната се премества в гр. Сливен, през 1878 отново се връщат в гр. Търново,  където Петко Славейков вестниците Остен» и Целокупна България», а Пенчо Славейков му помага в разпространението им. В края на 1879 г. семейството се установява в София, където Пенчо учи до 1881г. След въвеждането на Режима на пълномощията, баща му, дин от водачите на Либералната партия, е арестуван, след което заминава за Източна Румелия. Пенчо Славейков  продължава образованието си в гр. Пловдив. Там той участва в протеста срещу руската образователна система. В юношеските си  години измръзва на парзалката на заледената Марица и до края на живота си остава трудно подвижен и със затруднен говор. Следва литература и философия в Лайпциг. За кратко председателства Славянското академично дружество. Заедно с д-р Кръстев, Яворов и Петко Тодоров създават литературния кръг Мисъл». Почти 14 години е поддиректор и директор на Народната библиотека. Директор на Народнип театър (1908 — 1909 г.).

       Живее в различни селища — Люцерн, Хофлу, Горат, Андермат и др. Поради тежкото си заболяване той изпада в силна меланхолия, която влушава здравето му. Именно тази меланхолия го подтиква да пише толкова силни» произведения. Той намира утехата си в литературата. През 1912 Славейков отново е на път — през Флоренция, към Енгандините, към планината, търсейки лек за тялото и душата си. В края на месеца пристига в курортното селище Брунате над езерото Комо, където на 28 май същата година умира. Погребан е в селското гробище,а костите му са пренесени в България през 1921 г.

Реклама

10 внушителни паметника в България. Публикувано от Екип «Българска история» на 06/03/2013 в Видео