Adresă de felicitare


 

Dlui Ivan Duminica, dr. în istorie,

vicepreşedinte al Societăţii Ştiinţifice

a Bulgariştilor din RM

     imagesStimate dle dr. Ivan Duminica, echipa Bibliotecii „Hristo Botev” din Chişinău are onoarea să Vă felicite cu prilejul aniversării a 30 de ani de la naştere. Vă suntem recunoscători  că deja de câţiva ani colaborăm armonios  în vederea organizării activităţilor cultural-ştiinţifice în incinta bibiotecii noastre. La o vârstă tânără Dumneavoastră aţi reuşit deja să deveniţi un istoric-bulgarist recunoscut în RM, precum  şi în afara graniţelor ei. Ca cercetător, aţi valorificat  materialul documentar în ceea ce priveşte istoria bulgarilor din Basarabia publicând monografiile „Coloniile  bulgarilor în Basarabia (1774 — 1856)” şi „Emigranţii bulgari din Basarabia la sfârşitul sec.  XVIII – începutul sec. XIX  în istoriografie”. De asemenea,  aţi depus un aport incontestabil în studierea vieţii bisericeşti a bulgarilor din  Moldova publicând  ulterior monografia despre Biserica din satul Cricova, rnul Comrat, participând la elaborarea monografiilor  cu privire la istoria lăcaşelor sfinte din Taraclia şi Ciişia.

     Este apreciată la un nivel înalt activitatea  Dumneavoastră ce ţine de studierea  istoriei localităţilor unde trăiesc bulgarii basarabeni (Tvardiţa, Taraclia, Chirsovo ş.a.). Numeroase culegeri de studii care au ieşit sub redacţia ştiinţifică a Dumneavoastră („Bulgarii basarabeni: istoria, cultura şi limba”; „Bulgaria: Metropola şi diaspora”; „Relaţiile moldo-bulgare: istoria şi cultura” şi altele) au condus la consolidarea cercetătorilor bulgarişti autohtoni şi au contribuit la aprofudarea cercetărilor în ceea ce priveşte bulgaristica istorică din ţara noastră. Ne exprimăm gratitudinea pentru faptul că, fiind vicepreşedinte al Societăţii Ştiinţifice a Bulgariştilor  din RM, aţi iniţiat desfăşurarea diferitor conferinţe, mese rotunde, lansări de carte privind problematica bulgarilor basarabeni.

     Vrem să menţionăm şi unele calităţi ale Dumneavoastră de om. Sunteţi o persoană receptivă, întotdeauna, fără a pune condiţii, răspundeţi la toate solicitările ce parvin din partea noastră, a colegilor şi prietenilor apropiaţi.  Sfaturile Dumneavoastră le preţuim şi le utilizăm în practica bibliotecii.

     La acest popas aniversar, Vă dorim multă sănătate, pace în suflet şi în casă, realizări frumoase în continuare în plan profesional şi personal, satisfacţie de la rezultatele obţinute. La mulţi, mulţi ani!

                                                                  Angela Olărescu,

                                                        Director al Bibliotecii „Hristo Botev”

Реклама

Творчество бессарабских болгар в новом исполнении


     Scan1Бесарабски гердан: Алманах на литературни творби на бесарабските автори / Фондация «Български дух»; сост.: Иван Аловатски и др. — Chișinău, 2018. — 117 p. : fot.

   Книжный фонд нашей библиотеки пополнился еще одним изданием краеведческой тематики. Альманах «Бесарабский гердан» («Бессарабское ожерелье»)   издан совсем недавно, в мае 2018 года и содержит произведения бессарабских авторов (в основном этнических болгар). На страницах издания творчество профессиональных поэтов и писателей, уже хорошо знакомых читателям, перемежается с рифмой и прозой, написанных отнюдь не литераторами, а просто талантливыми людьми, которым было что сказать и которых объединяет в их творчестве любовь к родной земле, к своему гордому и душевному народу, к славной и нелегкой его истории. Работы бессарабских авторов расположены в следующих пяти разделах Альманаха — Стихотворения; Проза; Драматургия; История; Родознание, тексты в основном на болгарском языке, имеются несколько различных по тематике и жанру и на русском языке. Объединяет весь материал сборника одно — бессарабская тематика. Творчество 30 авторов  включено в альманах, они различны по возрасту (от 7 до 73 лет), по своей профессиональной стезе и месту проживания, но каждый из них представил на страницах сборника достойные уважения и прочтения работы. Авторы издания так определяют главную цель выхода в свет книги: «Основная идея Альманаха состояла в том, чтобы мобилизовать и оценить творческий потенциал тех, кто осознает себя бессарабцем или симпатизирует нам. Под именем «бессарабец» понимается то замечательное свойство нашего населения быть открытым и доброжелательным ко всем землякам, но, не упуская возможностей, развивать и обогащать свое родовое, национальное и историческое наследие. …»

   Альманах издан под патронатом Фондации «Болгарский дух», возглавляет который журналист и краевед Олег Косых (уроженец г. Тараклия). Среди авторов-составителей сборника: Иван Аловатски – тараклийский журналист, краевед и писатель, Дмитрий Боримечков – журналист, издатель газеты «Свет», Васил Кондов — лингвист, автор многих книг по методике преподавания болгарского языка и др. Редакционная коллегия надеется продолжить издание Альманаха в виде ежегодника.

   Данный сборник будет интересен всем от мала до велика, кто живет в Молдове и кому интересна пестрая и многонациональная культура и история этого благодатного края.

           Автор: Лариса Барабаш, șef oficiu B-ca «Hristo Botev»

Константин Поглубко- изтъкнат учен-българист


 foto poglubkoКонстантин Александрович Поглубко е роден на 17 май 1936 г. в град Констанца, Румъния. Родителите му са от Бесарабия – баща му от Ново-Ивановка,(сега Арцизски район, Одеска област), майка му – Измаил. След освобождението през 1940 г. семейството се настанява в родното село на баща му. В това село му прeминават детските и ученическите години. Известните на бъдeщите му колеги характерни черти на Поглубко, такива като упоритост, задълбоченост, целенасоченост, са придобити от него още през тези години години.

  През 1957 г. бъдищият учен се записва в историческия факультет на Одеския държавен университет „И. Мечников”. Състудентите и преподавателите са наясно, че Поглубко ще се заеме с научни изследвания и че ще има най-голямо предимство да следва аспирантура. Но събитията – неочаквано за всички – се променят. На четвъртия курс, след раждане на сина, по материални причини минава на задочно обучение и решава да работи като учител с средно училище.

Така Константин Поглубко попада през лятото на 1961 г. в село Чийшия (Городне), сега Болградски район, недалеч от родното си село. Чийшия, както тогава, така и сега е едно от най-големите, будно българско бесарабско село. Две години, прекарани   тук, за него са цяла епоха в историята на селото. По негова инициатива и под неговото ръководство бе създаден селски музей. Беше уредена интересна етнографска и архивна сбирка. К. Поглубко започна интензивно да събира материали за историята на края и по-кънкретно за с. Чийший и родното му село.

През 1962 г. Поглубко завърши с „червен диплом” университета. Макар че му се удаваше педагогическата дейност, все повече се засилва интересът към му научната работа. Приемат го като научен сътрудник в Института по история на Молдовската академия на науките, К. Поглубко с пълни сили се включва в научната дейност.

Първото му запознаване с родината на Прадедите, България, става през 1968 г., където активно работи в архиви и библиотеки, запознава се с българските колеги. От 1965 г. до 1969 г. той е аспирант-задочник към Института на славяноведение и балканистика на АН на СССР.

На 4 март 1970 г. защищава кандидатска (докторската) си дисертация. Ученият поддържа тесни връзки с краеведите от българските селища, като Георги Апостолов от Задунаевка, Петър Кайряк от Тараклия, Христофор Кискин от Новаивановка, Иван Кискин от Киев, Мишо Кайряк от Тараклия и др. С негова помощ в Кишинев се настаняват поетите Нико Стоянов, земляк на Поглубко, Михаил Бъчваров, негов ученик от Чийший. Трайни творчески връзки П. Поглубко има с Петър Бурлак-Вълканов, художника и поета Димитър Пейчев. Тези поетически творци му посветиха свои произведения.

Константин Поглубко сериозно общува с българските си колеги. Интересни съвместни разисквания има с българските историци Страшимир Димитров, Николай Жечев, Веселин Трайков, Крумка Шарова, Николай Генчев, Методи Петров, Веселин Хаджиниколо и др; журналисти Лазар Георгиев, Тодор Гигов, Калина Канева и др.

1980 г. К. Поглубко беше награден от българското правителство с високия орден „Кирил и Методий” ІІ степен. По-рано бе получил юбилейна медал „100 години от освобождението на България”.

Феерия Фестиваля роз в Болгарии


images (1)70% мирового фонда розового масла произведено в Болгарии.

Болгарское розовое масло занимает 1-ое место в мире по качеству.

В прошлом году цена на болгарское розовое масло достигла рекордной отметки — 6000 евро за килограмм, а лавандовое — 80 евро.

Болгария производит 2-2500 кг розового масла в год.

см. далее : bibliobotev.wordpress.com/български-народни-празници/

 

 

Библиографический обзор – Мой белый город


Chișinău 580 

С010егодня мы поведем рассказ о книгах — проводниках по нашему любимому родному городу —  Кишиневу. Говорить о самом дорогом для сердца каждого горожанина месте на Земле всегда приятно. Достаточно много интересных фактов из истории и современности столицы мы знаем, но каждый раз открывая книгу подобной тематики, мы узнаем что — то новое, мы познаем многогранный путь исторического пути размером в 580 лет, начиная от небольшого, скромного поселения и завершая сегодняшним днем многотысячного города. Сколько славных дел и замечательных имен вписано в книгу памяти Кишинева!

Библиотека обладает целым рядом интересных изданий о городе и его людях, о некоторых из них мне хотелось бы сегодня рассказать вам. Надеюсь, что в будущем эта информация пригодится вам в курсе школьной или лицейской программы, а также обогатит кругозор ваших познаний относительно родного нам всем города. Cо следующими изданиями я хочу вас познакомить:

Памятники архитектуры Молдавии (XIV — начало XX века) / состав.: Ярослав Тарас. – Кишинев, 1986. – 245 с.  В книгу включены исторические памятники архитектуры Молдавии и Кишинева.

Стоянов, Васил. Българският лицей в Кишинев / Васил Стоянов. – Шумен, 2011. – 300 с.  Книга представленная читателю относится к особому жанру. В ней собраны документы и мемуары, отчеты и репортажи, дневник и справочный материал, библиография и очерки. Это летопись молодой «державы» — болгарского Лицея им. Васил Левски в Кишиневе.

Chişinăul în literatură : Antologie / Bibl. Municipală «B.P. Hasdeu»; alcăt.: Genoveva Scobioală. – Chişinău, 2011. – 575 p.  В сборник вошли стихи и проза современных писателей Молдовы о Кишиневе.

Colesnic, Iurie. Chişinăul din inima noastră / Iurie Colesnic. – Chişinău, 2014. – 636 p.  В книге через судьбы выдающихся людей, жителей нашего города, показана история и судьба Кишинева.

Chişinăul în pictură : Cat.- bibliogr. / Bibl. Municipală «B.P. Hasdeu»; alcăt.: Taisia Foiu, Ludmila Toma. – Chişinău, 2012. – 176 p.  Представляет собой библиографический каталог иллюстрированный репродукциями о Кишиневе и его жителях.

Carrocci, Amedeo. Chişinău / Amedeo Carrocci. – Chişinău, 2004. – 100 p.  Альбом, в котором представлены красочные фотографии нашего города предваряет Ода городу Кишиневу, автором которой является Георгий Водэ. Каждая фото альбома дышит любовью и внушает гордость к нашему городу.

Colesnic, Iurie. Chişinăul nostru necunoscut / Iurie Colesnic. – Chişinău, 2015. – 632 p. В книгу вошли исторические факты незнакомые каждому читателю, которые отражают культуру, архитектуру и представлены фотографии старого города.

Татьяна Андрейчук