Константин Поглубко- изтъкнат учен-българист


 foto poglubkoКонстантин Александрович Поглубко е роден на 17 май 1936 г. в град Констанца, Румъния. Родителите му са от Бесарабия – баща му от Ново-Ивановка,(сега Арцизски район, Одеска област), майка му – Измаил. След освобождението през 1940 г. семейството се настанява в родното село на баща му. В това село му прeминават детските и ученическите години. Известните на бъдeщите му колеги характерни черти на Поглубко, такива като упоритост, задълбоченост, целенасоченост, са придобити от него още през тези години години.

  През 1957 г. бъдищият учен се записва в историческия факультет на Одеския държавен университет „И. Мечников”. Състудентите и преподавателите са наясно, че Поглубко ще се заеме с научни изследвания и че ще има най-голямо предимство да следва аспирантура. Но събитията – неочаквано за всички – се променят. На четвъртия курс, след раждане на сина, по материални причини минава на задочно обучение и решава да работи като учител с средно училище.

Така Константин Поглубко попада през лятото на 1961 г. в село Чийшия (Городне), сега Болградски район, недалеч от родното си село. Чийшия, както тогава, така и сега е едно от най-големите, будно българско бесарабско село. Две години, прекарани   тук, за него са цяла епоха в историята на селото. По негова инициатива и под неговото ръководство бе създаден селски музей. Беше уредена интересна етнографска и архивна сбирка. К. Поглубко започна интензивно да събира материали за историята на края и по-кънкретно за с. Чийший и родното му село.

През 1962 г. Поглубко завърши с „червен диплом” университета. Макар че му се удаваше педагогическата дейност, все повече се засилва интересът към му научната работа. Приемат го като научен сътрудник в Института по история на Молдовската академия на науките, К. Поглубко с пълни сили се включва в научната дейност.

Първото му запознаване с родината на Прадедите, България, става през 1968 г., където активно работи в архиви и библиотеки, запознава се с българските колеги. От 1965 г. до 1969 г. той е аспирант-задочник към Института на славяноведение и балканистика на АН на СССР.

На 4 март 1970 г. защищава кандидатска (докторската) си дисертация. Ученият поддържа тесни връзки с краеведите от българските селища, като Георги Апостолов от Задунаевка, Петър Кайряк от Тараклия, Христофор Кискин от Новаивановка, Иван Кискин от Киев, Мишо Кайряк от Тараклия и др. С негова помощ в Кишинев се настаняват поетите Нико Стоянов, земляк на Поглубко, Михаил Бъчваров, негов ученик от Чийший. Трайни творчески връзки П. Поглубко има с Петър Бурлак-Вълканов, художника и поета Димитър Пейчев. Тези поетически творци му посветиха свои произведения.

Константин Поглубко сериозно общува с българските си колеги. Интересни съвместни разисквания има с българските историци Страшимир Димитров, Николай Жечев, Веселин Трайков, Крумка Шарова, Николай Генчев, Методи Петров, Веселин Хаджиниколо и др; журналисти Лазар Георгиев, Тодор Гигов, Калина Канева и др.

1980 г. К. Поглубко беше награден от българското правителство с високия орден „Кирил и Методий” ІІ степен. По-рано бе получил юбилейна медал „100 години от освобождението на България”.

Реклама

Добавить комментарий

Заполните поля или щелкните по значку, чтобы оставить свой комментарий:

Логотип WordPress.com

Для комментария используется ваша учётная запись WordPress.com. Выход /  Изменить )

Google photo

Для комментария используется ваша учётная запись Google. Выход /  Изменить )

Фотография Twitter

Для комментария используется ваша учётная запись Twitter. Выход /  Изменить )

Фотография Facebook

Для комментария используется ваша учётная запись Facebook. Выход /  Изменить )

Connecting to %s