Йордан Йовков


Йордан ЙовковЙордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 г. в едно малко балканско селце Жеравна, в многолюдното семейство на Стефан Йорданов училищен и църковен настоятел. Детските и юношеските му години преминават в родното място, една година учи в Котел. Завършва Първа софийска гимназия. Същата година (1900) е назначен временно като учител в село Чифлик Мусабей. Три години по-рано баща му и цялото семейство се преселват в Добруджа. Равнината очарова младежа и завладява сърцето му за цял живот. Отбива военната си служба в Школата за запасни офицери в Княжево.

Записва право в Софийския университет, но поради липса на средства се отказва от следването. 11 години учителствува из добруджанските села и събира богат жизнен материал. Родното място но човека Йордан Йовков е Жеравна, а родното място на писателя Йордан Йовков е Добруджа, по-голямата част от неговата биография е свързана завинаги с тази древна българска земя.

Когато идва в Добруджа, Йовков заварва една сравнително по-цивилизована земя с градове и селища. Като учител в нейните села той е направил и първите си литературни стъпки: от начало това са подражателни стихове, а по сетне къси лирични разкази, който нямат особено значение в неговата творческа биография.

Става учител в Добруджа. Но малко по-късно е обявена Балканската война и Йовков получава повиквателна и заедно със своя брат Коста заминава от Варна за Бургас, за да се запише във новообразувания 41-ви пехотен полк. Облечен в униформа на запасен подпоручник, той заминава на фронта ката командир на 5-та рота и участва в лютите боеве край Кайпа, Одрин Чаталджа, а по късно Дойран. На 18 юни 1913 г. Йовков е ранен в крака и неговите войници с една трогателна саможертва са го носели на гръб по вече от 4 км., за да го спасят от плен. По време на войните Йовков създади неповторими военни летописи описващи войната и нейния характер: победа – поражение, живот – смърт; роди се понятието военна литература –  „Земляци”, „Край Места” и „Те победиха”.

През 1920 Йовков е назначен аташе на печата в бълг. легация в Букурещ. През 1927 – преводач в Министерството на външните работи в София. В последните години от живота си той напълно се отдава на литературата. Работи много, но насъбралото се от годините напрежение, както и участието му в множеството войни, оказват влияние и върху здравето му. През 1937 година заминава да се лекува в Хисаря, но поради влошаване на състоянието му е закаран и опериран в Пловдив. Открит му е рак в стомаха и в жлъчката и апандисит, което прави невъзможно оздравяването му и на 15 октомври 1937 г. Йовков умира.

Йордан Йовков е един от класиците в българската литература, създал неувяхващи произведения с трайно идейно естетическо значение. Неговите творби са значителен пренос не само в нашата, но и в световната литература и продължават да оказват трайно въздействие върху читателя.

Реклама

Добавить комментарий

Заполните поля или щелкните по значку, чтобы оставить свой комментарий:

Логотип WordPress.com

Для комментария используется ваша учётная запись WordPress.com. Выход /  Изменить )

Google+ photo

Для комментария используется ваша учётная запись Google+. Выход /  Изменить )

Фотография Twitter

Для комментария используется ваша учётная запись Twitter. Выход /  Изменить )

Фотография Facebook

Для комментария используется ваша учётная запись Facebook. Выход /  Изменить )

Connecting to %s