Grigore VIERU în limba bulgară

Grigore Vieru
/14.II.1935 – 18.0I.2009/
„Vieţuiesc în limba mea, acţionez în limba mea; de la un cuvânt până la altul se întâmplă toate minunile Universului în limba mea”
Grigore Vieru

„Copilăria, iubirea, mama şi maternitatea, sacralitatea, sunt temele fundamentale ale poeziei lui Grigore Vieru, care a dat dovadă de o sensibilitate lirică de excepţie şi o forţă de excepţie de asemenea ieşită din comun. În totul el a pus o sinceritate şi o trăire dramatică profundă, exprimate cu simplitate, în chip de dialog interactiv cu cititorul.”
Mihai Cimpoi

Grigore Vieru in limba bulgara

Молдова

Вземам всичко от тебе,
Молдова:
гордата стойка –
от високите ти тополи;
достойния поклон –
от житните ти ниви;
постоянството –
от столетните ти дъбове;
скромността –
от прелестните ти хълмове.
Огненото ръкостискане –
от пламенните ти хора;
нежните прегръдки –
от витите ти лози;
мъжкия плач –
от печалните ти дойни;
детския смях –
от ввънките ти изворию
/прев. Огнян Стамболиев/

Иван ВАЗОВ “Аз съм българче”

Иван Вазов
27.VI. 1850 – 22. IX. 1921
Патриархът на българската литература. Огромното му и многогранно литературно творчество има неоспоримо значение за развитието на българската литература. С романа “Под игото”, стихосбирките “Епопея на забравените” и “Сливница”, поемата “Грамада”, повестта “Немили-недраги” са израснали поколения българи.

Аз съм българче

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.