БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПРАЗНИЦИ

• НОВА ГОДИНА, СУРВАКИ, СВ. ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ – 1 (14 януари) Празнува се в чест на настъпването на Новата година. Много важна е новогодишната трапеза, която трябва да е богата, препълнена с ястия, за да бъде богата и щаслива предстоящата година. Задължително трябва да има баница с късмети. В първите часове на новата година започва обичаят Сурва (Сурваки). Във всеки дом влизат супвакарите със сурови дрянови пръчки и изричат благословии на всеки от семейството:
Сурва, весела година,
Златен клас на нива,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща със коприна!
Да си жив и здрав догодина,
Догодина до амина!
На 1 Януари празнуват именини дни Васил и Василка.
• КРЪСТОВДЕН, ВОДОКРЪЩИ – 5 (19) януари. Според народните представи на този ден се пропъждат Поганите (мръсните) дни. Свещеникът обикаля домовете и ръси със светена вода. После всеки трябва да пийне малко от кръстената вода, за да прогони и от себе си злото.
• ЙОРДАНОВДЕН, БОГОЯВЛЕНИЕ – 6 (20) януари. С Йордановден завършват мръсните дни. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне измива на реката.
• ИВАНОВДЕН, СВ. ИОАН КРЪСТИТЕЛ – 7 (21) януари. Зимният Ивановден е празник на кръстника на младия Христос.
• БАБИНДЕН – 8 (21) януари . Празникът е в чест на бабата-акушерка в селото, празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици. В този ден бабата обикаля всички домове, в които „бабувала” (помагала да се раждат децата). Окъпва детето (ако е малко), а на големите измива очите. След обеда при бабата отиват с дарове всички жени, които е изрждала. На този ден мъжете не излизат от къщите си (или от кръчмата), за да не срещат жените.
• АТАНАСОВДЕН, СВ. АТАНАСИЙ – 18 януари. Празнува се преполовяването на зимата. На този ден млади булки месят питки и ги раздават, намазани с мед.
• ТРИФОН ЗАРЕЗАН – 1 (14) февруари. Празникът е посветен на лозите. Отрано на този ден мъжете се събират в лозята, за да извършат ритуалного им зарязване. Всеки носи бъклица с вино и варена кокошка.
• ЗИМНА БОГОРОДИЦА, СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ – 2 (15) февруари. Четиридесетия ден от рождението на младия Бог на Коледа и с него завършва нечистият следородилен период. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо – мъжко или женско.
• ЗИМЕН СИМЕОНОВДЕН – 3 (16) февруари. Този празник, както и зимната Богородица почитат главно бременните жени, младите невести и майките. Зимният Симеоновден се счита за един от най-лошите дни в годината; някъде го наричат Симеон бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези.
• СВ. ХАРАЛАМПИ – 10 (23) февруари. Празнуваса в чест на чумата, за здравето на хората. В народните представи чумата изглежда като старица, която вечно пътува. Със себе си носи тефтер, в който са записани миената на хората, които ще погуби. За да се предпазят хората сутрина рано премитат къщите и двора.
• ВЛАСОВДЕН – 11(24) февруари. Според традиционнити представи болестта, която мори воловет, се нарича влас, в нейна чест и устроен празникът. Стопанките опичат по два обредни хляба: св. Влас и св. Петка. От хляба на св. Влас слагат в храната на животните, от хляба на св. Петка раздават на съседите, по един кравай нанизват на рогата на воловете.
• ТОДОРОВА СЕДМИЦА – перви ден на поста
 Чисти понеделнник/Куковден. Не се яде нищо, не се пие вода. Кукерите от сутрината обикалят из селото, спират хората, плашат ги и им искат пари. Следобеда обикалят по къщите, вдигайки всевъзможен шум със звънците. В дружината задължително присъстват и двама мъже: единият облечен в женски дрехи, другият – в мъжки. Тяхната роля е да стимулират полов акт. Дружината се ръководи от цар.Понеделникът завършва с трапеза в дома на царя.
 Черен вторник. В този ден не се работи, защото всяка работа, започната в този ден, ще се провали.
 Луда сряда. Още един от лошите дни през годината. Това е денът на лудостта.
 Въртоглав четвъртък / Въртоломей. На този ден също не се работи, защото човек получава световъртеж и става зашеметен.
 Черен петък. Най-лошият и опасен ден в седмицата. Смята се, че е предводител на дванадесет лоши петъци в годината.
 Тодоровден, лудото Тодорче, конски Великден. На този ден св. Тодор забивал копието си в земята, връзвал за него коня и отивал при Бога, за да моли за лято. По-късно всички излизат извън селото, и там ергените се надбягват с конете си. Спечелият кон се окичва с венци. Вечерта в дома на победителя-ерген се събират всички, черпят се и играят хоро.
• БАБА МАРТА – 1 (14) март. Според народните вярвания този ден бележи началото на пролетта. Предварително жените усукват бели и червени вълнени конци – мартеници, които завързват на всеки от семейството. Мартеници пазят човека от уроки и болести. Свалят се когато се види първия щъркел и след това се закачат на разцъфнало дръвче.
• СВ. ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ – 9 (22) март. Вярва се, че на св. 40 мъченици слънцето забива 40 железни шиша в земята и по този начин я затопля, обръща я към лято. На този ден стопаните засяват 40 корена и всичко се хваща, изпиват по 40 чашки вино, за да са здрави и да им спори работата през годината. Месят се обредни хлябове, с форма на кукли, намазват ги с мед и ги разнаят: първо на кръстника и на бабата.
• БЛАГОВЕЩЕНИЕ – 25 март (7 април). Това е денят, в който идват прелените птици, излизат змиите, мечките се събуждат, а кукувицата кука за пръв път. Когато човек за пръв път чуе кукувица, трябва да държи хляб или пари в ръце.
• ЛАЗАРОВДЕН – предпоследната събота преди Великден. Според народните представи това е денят на възкресението на Лазар. Жените омесват обреден хлеб – погача. Най-важен е обичаят лазаруване. Момичета (от осем-девет до шеснадесет-осемнадесет години) – лазарки – обикалят по къщите и изпълняват песни за всеки член от семейството. Стопаните им раздават от погачата с мед и плодове, за да имат берекет, даряват ги с яйца или пари. На площада лазарките изиграват ритуалното си хоро, наречено буенец.
• ЦВЕТНИЦА, ВРЪБНИЦА – неделята преди Великден. Това е празникхт на цветята. Сутрина над портите се закачват венчета от върбови клонки, които запазват от зло. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката. Всяка носи свое венче което се пуска по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за кумица. Тя завежда цялата дружина в дома си, където се гощават.
• ВЕЛИКДЕН – деният на първото пролетно пълнолуние, винаги в неделя и винаги в периода 4 април – 8 май. Това е денят на възкресенитео на Христос. Най-главен пролетен празник. В нощ на събота срещу неделя хората ходят в черква, след това се поздравяват с “Христос возкресе!” – “Воистине возкресе!” и си пожелават здравие и щастие. В неделята сутрина всички се чукат с боядисаните яйца: чието яйце остане здраво, той ще бъде жив и здрав през цялата година. На призника се ходи на гости, посещават се кръстниците, родителите; носят се подаръци – пита, козунак, яйца.
• ЕРЕМИЯ, СВ. ПРОРОК ЕРЕМИЯ – 1 май. Еремия е денят на змиите, на този ден е обичаят пъдене на змиите. Сутрина стопанките взимат ръжен и обикалят навсякъде, единовременно с това наричат:
Бегайте зъме и гущере
че е заран Еремия,
ще ви връзват с ремици,
ще ви стягат с ремици.
• ГЕРГЬОВДЕН, СВ. МЪЧЕНИК ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ – 6 май. В традиция св. Георги винаги е представяк като конник, който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Подготовка за празника започва от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият е наречен на св. Георги. С този хляб се обикалят овчарните, търкалят хляба на кръст през овцете, за да са здрави. Всички се събират на обща трапеза, веселят се и пеят песни.
• ЛЕТНИ НИКУЛДЕН – 9 (22) май. Празникът е в чест на светеца-покровител на нивите, лозята и градините – той ги пази от градушки. Летни св. Никола е и господар на дъждовете.
• ПЕПЕРУДА. Няма точно определена дата, обикновено е в началото на месец май, след Гергьовден. Пеперуда е обичай за предизвикване на дъжд. На пеперуда момите обикалят къщите в селото и нивите, напръскват се с вода, пеят песни, в които се говори за пеперуда, летяща между небето и земята:
Пеперуда летяла,
над вода се метала
и се богу молила:
“Дай ми боже, дребен дъждец,
да се стори житото,
по житото ечемика,
по ечемика просото,
от класеца килото,
от лозето ведрото..
• КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА – 21май (3 юни). Денят на Св.Св.Константин и Елена е най-важният религиозен празник на нестинарите. На мегдана запалват огън, когато огънят стихне, в жаравата влизат боси нестинарите. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
• СПАСОВДЕН, ВОЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ – 40 ден след Великден. На този празник се вика дъжда. Вярва се, ке ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата обилна. Срещу празника болни хора или бездетни жени отиват там където расте билка росен. Жените раздават хляб за помен на умрелите.
• РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ – 50 дена след Великден. Русалската седмица е сестра на Тодоровата седмица. Се празнува цялата седмица в чест на русалките, които донасят със себе си плодородието и ръсят влага.В дрехата се носи стрък пелин за да се пази от русалките.
• ЕНЬОВДЕН, ЯНЬОВДЕН, ЛЕТНИ ИВАНВДЕН, РОЖДЕНИЕ НА СВ. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ – 24 юни (7 юли). Св. Иоан е заповедник на 77 и половина болести. На този ден рано сутрина жените събират 77 и половина билки, защото на Еньовден билките имат най-голяма магическа сила. Еньовден е подходящ за магии и гадания.
• ПЕТРОВДЕН, СВ. АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ – 29 юли (12 юли). Празникът на първоапостолите Петър и Павел е посветен на предпазването на реколтата, на вече искласени жита и градините. На този ден се коли петел или пили, от първите ябълки се раздава за умрелите.
• ЛЕТНИ АТАНАСОВДЕН, АТАНАСИЙ ЖЕТВАР – 5 (18) юли. Този празник е посветен на началото на жътвата. Вярва се, че Атанасй Жетвар запазва жътвата.
• ИЛИЕНДЕН – 20 юли (2 август). Празникът е посветен на св. Илия, главният заповедник на небесния огън, дъжда и градушка. Св. Илия препуска с колесница по небето и от търкалянето на колелетата се полоучават гръмотевиците. Светкавици се получават, когато каруцаринът му удари с бича конете. Когато вали дъжд, св. Илия влачи след себе си бъчва с вода.
• СВ. АНА ЛЯТНА, УСПЕНИЕ НА СВ. АНА – 25 юли (7 август). Св. Анна се чества като прокровителка на бременността, раждането и майчинството. Иконата се окичва с цветя, пред нея поставят дарове.
• МАКАВЕЙ – 1 (14) август. От Макавей започва Богородичният пост. На този ден всички зетьове отиват при тъста си на гости, носят дарове и целуват ръка /Зетьовден.
• УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА, ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА – 15 (28) август. Е един от най-големите християнски празници. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали за да се простят със Света Богородица и да погребът пречистото и тяло. Богородица закриля майчинството. Също тя е посредник при приемане душите на умрелите на оня свят.
• СЕКНОВЕНИЕ, ИВАН – КОПРИВАН, ОТСИЧАНЕ ГЛАВАТА НА СВ. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ – 29 август (11 сентембри). Този празник посветен на смрътта на св. Йоан Кръстител. На този ден се сече лятото, змиите и кущерите се скриват в подземните си пещери. Водата и времето започват да застудяват.
• СИМЕОНОВДЕН, ЛЕТЕН СИМЕОН – 1 (14) сентембри. С този празник започва ененната оран. Св. Симеон се счита покровител на орачите и денят му наричат нова стопанска година.
• РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА, МАЛКА БОГОРОДИЦА – 8 (21) сентембри. Третият празник на Божията майка е посветен на нейното рождество.
• КРЪСТОВДЕН, ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА ЧЕСТНИЯ КРЪСТО ГОСПОДЕН – 14 (27) сентембри. С този празник се отбелязва началото на есенния сезоз. Този ден е началото на гроздозбера. Слънцето връща се към зима, нощата и денят се кръстосват.
• СВ. СОФИЯ, ВЯРА, НАДЕЖА, ЛЮБОВ – 17 (30) сентембри. Празникът е посветен на светиците Вяра, Надежда, Любов и на майка им – София. На тях са наречени основните религиозни добродетели: мъдрост, вяра, надежда и любов. Го празнуват именниците, които посрешкат гости.
• ПОКРОВ БОГОРОДИЧЕН – 1 (14) октомври. Посветен на явяването на Света Богородица в църквата във Влахерна (Константинопол) през 9 век. Събралите се на молитва хора видели Богородица да разстила покрова си над присъстващите в знак на защита.
• ГОСПОДЯ ЦЪРКВА, ЧЕРКУВАНЕ ЗА ГОСПОДА – понеделникът преди Петковден
• ПЕТКОВДЕН, СВ. ПАРАСКЕВА – ПЕТКА – 14 (28) октомбри. Петковден бележи края на стопанскита работа – прибирането на реколтата, есенната сеитба. От този ден започват се сгледите, годежите и свадбите. В деня на св. Петка правят семейна служба в чест на стопанина – закрилник на къщатата. Свещеник ръси светена вода, прекажда хляба, а семейството се покланя пред този хляб.
• ДИМИТРОВДЕН, СВ. МЪЧЕНИК ДИМИТРИЙ СОЛУНСКИ – 26 октомбри (8 ноембри). Бележи края на стопанскита работа – прибирането на реколтата, есенната сеитба От Димитровден започва зимата: „Георги лято носи, Димитър – зима.” Вярва се че Димитър е брат на св. Георги и архангел Михаил.
• АРХАНГЕЛОВДЕН, СЪБОР НА СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ – 8 (21) ноембри. В народните представи архангел Михаил е млад момък който вади душите на умрелите. Неговият ден особено се почита от старите хора които биха пожелали бърза и лека смърт.
• АНДРЕЕВДЕН, СВ. АПОСТОЛ АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИ – 30 ноембри (13 декември). Вярва се че св. Андрей е покровител на мечката. По преданието в този ден мечката обикаля всички къщи. Затова предварително се вари царевица, която тя много харесва. Най-старата жена в къщата взима зърна ги хвърля и изрича: „На ти мечко, варен кукуруз да не ядеш суров”.
• ВАРВАРА, СВ. МЪЧЕНИЦА ВАРВАРА – 4 (17) декември. Вярва се че св. Варвара е покровителка на детските болести. Представа като грозна куца стара баба, която се подпира с патерица.
• САВИНДЕН – 5 декембри. Този празник е двойственен: Сава – жена светица, сестра на Варвари и Никола, покровителка на чумата; Сава – мъж светец, покровител на вълците.
• НИКУЛДЕН, СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ – 6 (19) декември. Николай Чудотворец – светец покровител на водите – моретата, езерата, реките и подводният свят, пази хората от потоп и удавяне. Св. Николай е повелител на морските бури и закрилник на моряците. Преданието също расказва как св. Николай спасил един обеднял човек с три дъщери – му подхвърлил кесии с жълтици за да ожени дъщерити. Оттогава почитат св. Николай като закрилник на имота и парите.
• АННА, ЗАЧАТИЕ НА СВ. АННА – 9 (22) декември. Св. Анна е майка на Богородица. Тя закриля брака, семейството, девойките, бременните жени и вдовиците.
• ИГНАЖДЕН, ИГНАТИЙ БОГОНОСЕЦ – 20 декември (2 януари). В този ден първия който дойде на гости отиво до огнището, бърка с пръчица в него и изрича: „Колко искриц, толко пиленца, шиленца, яренца, теленца, дечица, най-вече мед и масло и бела пшеница в тая къща”. Сетне сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници.
• БЪДНИ ВЕЧЕР, МАЛКА КОЛЕДА – 24 декември (6 януари). Е един от най-важните семейни празници. Трапезата на Бъдни вечер е тържествена, по традиция се приготвят постни ястия. При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта. Бъдни вечер се извършват гадаене за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството. Трапезата се остава неприбрана цяла нощ. Когато настъпи полунощ ще дойде Коледа.
• КОЛЕДА, РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО – 25 декември (7 януари). Празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер – последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари, момци – ергени. Коледарите обхождат всичките домове. Станеникът изрича благословия за семеството, после дружината с коледарите изрятва песни:
Ой, Коледо, мой Коледо!
Родилосе Боже чедо
Родилосе Боже чедо
Коладе, ладе!
Кравай скача от полица,
Ври в котлето кървавица
Ври в котлето кървавица
Коладе, ладе!
Кажи, бабо, както лани
На нас весело да стане
На нас весело да стане
Коладе, ладе!
Стопаните даряват богато коледарската дружина – колаци, пари, вино, бонбони. Вярва се че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желаниятата се сбъдват.

Източники:
ДЯКОВ, Томислав. НАРОДНИЯТ КАЛЕНДАР (празници и вярвания на българите). – София. – Анубис, 1993. – 174 с.
www.bg.wikipedia.org.

http://calendar.rop.ru/svyat1/svm-s.html